Тичате в кръг между работа, деца и дом? Не сте сами! Преди ми се струваше, че има някакво универсално решение, което би помогнало да се поставят правилните акценти в системата „семейство-работа“. Но с времето се убедих, че всяка жена има свое собствено уравнение, свой собствен метод, който ѝ подхожда.
Семейство и работа: не избирайте, намерете баланс
Моят път не е да избирам между две важни за мен области, а да се уверя, че има време и място за всяка от тях в живота ми. Но по този път на намиране на баланс понякога чувствам, че съм пренебрегнала някои неща, че съм обърнала по-малко внимание на нещо, отколкото е трябвало.
Ако понякога имате тези мисли, напомнете си, че всички сме хора и е невъзможно да бъдем перфектни. Ключът е да останете искрени и ангажирани, вместо да играете перфектната, всемогъща роля. По този начин само ще се стресирате.
За да намалите нивата си на стрес, трябва да се запитате: какво е наистина важно за мен? Например, преди се стремях към непрекъснато учене, посещавах всякакви курсове и уебинари.
Но тогава си помислих: наистина ли ми е нужно всичко това в такъв формат и обем? Желанието за учене е здравословна потребност, но не бива да се превръща в надпревара за знания под влияние на чуждите стремежи и постижения.
Взех решение: когато наистина имам нужда от нови знания, непременно ще отида да уча. Но в момента не съм готова да поема допълнителен товар. Разделянето на маловажното от важното е неразделна част от баланса.
Сигнали за ограничение: Как осъзнах, че не мога да го понеса повече
Ситуацията на „достигане на лимита“ не винаги се проявява като гръмко изпадане в прегаряне със сълзи и сривове. Всичко започва много по-рано. Усетих, че съм близо до лимита си, когато започнах да се дразня от обикновени житейски ситуации: крещящи деца, несъвършени клиенти, грешки на служителите.
Вчерашните дреболии се превърнаха в глобални катаклизми. За да разпознаете подобно състояние навреме и да не паднете до емоционалното дъно, бъдете максимално честни със себе си.
Обърнете внимание на „симптомите“: лека раздразнителност вместо предишната неутралност, желание да се затворите от задачите, вместо да се включите и да ги решите. Научете се да улавяте момента, когато нещата ви станат трудни, не пренебрегвайте чувствата си.
Този начин на мислене не е слабост, а сила, която трябва да бъде насочена към преоценка на житейските приоритети, за да се намери време за възстановяване.
Животът ми вече не е подложен на стрес
Стресовите фактори често се превръщат в център на живота, около който се върти всичко останало. Например, имате краен срок в 8 сутринта и за това обичайните ви сутрешни ритуали се отлагат – бързате да изпълните задачите. В такива моменти се опитвам да обсъдим и преместим сроковете, като обяснявам, че мога да го предам малко по-късно, например в 10 сутринта.
Има само 2-часова разлика, но това ще ви позволи да останете в нормалния си ритъм на живот и същевременно да изпълнявате работата си с максимална продуктивност. Животът ти не е подложен на стрес – това е принципът, който всяка жена трябва да приеме.
Ето някои ритуали, които ми помагат, когато се боря:
- Терапия. Бях в нея постоянно в продължение на две години. Но сега оптималният формат за мен са еднократни консултации, които ми помагат да разбера себе си и конкретна ситуация. Помислете за тази опция, ако не сте готови да работите с психолог постоянно, морално или финансово.
- Вода: Една обикновена гореща вана е чудесен начин да се отпуснете, когато не можете да отидете до спа център, сауна или басейн.
- Разходки. Сами или — ако имате вътрешни ресурси — с деца. Основното е да сте сред природата, да прекарвате време в парка, гората или просто близо до къщата. Това връща тялото към настоящия момент.
Нови правила за живот без стрес
- Аз съм моят основен приоритет
Не става въпрос за егоизъм, а за осъзнаването на отговорността, която ми е поставена. Започнах да избирам себе си по-често, ако съм уморена – позволявам си да си легна и да си почина. Преди това ми се струваше нереалистично – все пак имам много неща за вършене, а и най-малката ми дъщеря е винаги вкъщи и изисква вниманието ми.
Но сега имам увереност, че мога да си почина и да се грижа за себе си, а детето ми ще разбере всичко. И това стана възможно именно защото се научих да поставям себе си на първо място.
- Моите интереси са важни
Физическата активност е от съществено значение за моето здраве. Бягането и ходенето станаха част от живота ми, вече няма мисли за това колко ми е трудно да намеря свободна минутка за себе си между семейството и работата. Всичко се промени и семейството ми помага да бъда в баланс.
- Говоря за проблемите си
Правя го директно: „Днес имах тежък ден, уморенa съм.“ Вече не играя игри на перфекционизъм, а казвам нещата такива, каквито са – и в това няма нищо лошо. Наричам го комуникация за възрастни, без да се опитвам да оправдая нечии очаквания.
- Не се стремя да изглеждам перфектно в нечии очи.
Да признаеш това означава да се освободиш. Това е стъпка към искрено и вътрешно щастие, когато си честен със себе си. Подобна комуникация е много важна, а именно във формата на честен и топъл разговор. Повярвай ми, твоята позиция ще бъде приета в семейството, защото всеки иска да види майка си и съпругата си по-щастливи.
- Живея тук и сега
Това е най-честният и правилен избор, който можете да направите за себе си. Забавете темпото и помислете, че човекът не е вечен и да посветите живота си само на работата не е пътят, от който се нуждаете.
Стремежът към съвършенство води до прегаряне. Научете се да приоритизирате, живейте със собствено темпо и се откажете от влиянието на обществото върху вас. Грижата за себе си и честността със себе си са основата на живота, за който мечтаете.