Хвалите детето си за всяко малко нещо, сигурни сте, че отглеждате успешен човек, но с течение на времето забелязвате: то се страхува да опитва нови неща, отстъпва пред трудностите и постоянно чака одобрение.
Каква е уловката? Оказва се, че дори похвалата може да се превърне в отрова, ако се използва неправилно.
Първата грешка е да се хвали за резултати, а не за усилия. „Браво, получи 6!“ — Изглежда мотивира.
Всъщност детето помни: единственото, което има значение, е какво оценяват другите. То започва да се страхува от грешки, защото те ще го лишат от вашето възхищение.
Вторият капан са общи фрази като „Ти си най-умният“ или „Ти си гений“. Подобни думи създават илюзията, че способностите са дадени от природата, а не се развиват чрез работа. Защо да опитваш, ако вече си „най-добрият“?
Но когато по пътя се появи препятствие, което не може да бъде преодоляно от първия път, увереността ще се срине.
Вместо това трябва да отбележите конкретни действия: „Виждам, че сте прекарали дълго време в работа по проблема – това е постоянство!“ Това ще покаже, че цените процеса, а не вродените таланти.
Третата грешка е да хвалим за това, което е лесно. Ако едно дете рисува една и съща къща десет пъти и всеки път чува „Колко е красиво!“, то няма стимул да се развива. То ще повтори познатото, избягвайки трудни задачи.
Много по-полезно е да обърнете внимание на това, което изисква усилия от него. Например: „Последния път не можа да направиш сенките, но сега поправи грешките сам!“ Учи ви да цените прогреса и да не стоите на едно място.
Най-опасното нещо дори не са самите грешки, а техните последствия. Децата, които растат с непрекъснати похвали, често страдат от синдром на самозванеца в зряла възраст. Те са убедени, че успехите им са случайност и че всеки неуспех ще разкрие техните „несъвършенства“.
Това може да се поправи, но познатият език ще трябва да бъде изграден отново. Спрете да съдите и започнете да наблюдавате. Не „Свърши страхотна работа“, а „Забелязах колко си концентриран“.
Така ще подарите на детето си не временна радост, а вяра в собствените му сили.