Сигурни ли сте, че думите ви винаги подкрепят детето ви? Понякога дори невинни фрази, които изричаме набързо, оставят дълбоки драскотини върху психиката на детето. Например, „Предупредих те!“ след като падна от колелото си, звучи като упрек, а не като притеснение.
Или „Ти си голям!“ казано на по-малък ученик, който се страхува да спи сам. Тези думи не учат, а карат детето да се съмнява във вашата подкрепа.
Първата опасна дума е „Защо“. „Защо пак получи тройка?“ или „Защо не можеш да се държиш нормално“ — подобни въпроси карат децата да търсят извинения, а не решения.
Мозъкът ги възприема като атака, активирайки защитен режим. Опитайте да замените „защо“ с „как“: „Какво мислите, че ще помогне за подобряване на оценката?“ Това пренасочва фокуса от грешката към намиране на изход.
Второто е „Веднага“. „Прибери играчките веднага!“ или „Млъкни веднага!“ – ултиматумите лишават детето от чувство за контрол.
Той или се бунтува, или се подчинява от страх, но не се учи на отговорност. По-добре е да предложите избор: „Сега ли ще почистиш или след пет минути?“ Дори илюзията за избор намалява съпротивата.
Третата фраза е „Ти си момче/момиче“. Полови стереотипи като „Момчетата не плачат“ или „Момичетата трябва да са подредени“ ограничават емоционалното развитие. Детето започва да крие чувства, за да се впише в етикета.
Вместо това, подчертайте: „Няма проблем да си ядосан. Нека дишаме заедно.“
Четвъртият риск е „Не говори глупости“. Когато детето споделя фантазии („Ще стана астронавт!“) или страхове („Има чудовище под леглото!“), обезценяването убива доверието. Дори абсурдните идеи заслужават уважение: „Чудя се какъв звук издава чудовището?“ „Може би трябва да го нарисуваме?“
Петата дума е „Браво“. Изглежда, че похвалата е нещо хубаво. Но ако хвалите само за резултата („Браво, получи шестица!“), детето ще започне да се страхува от провал. Вместо това, признайте усилията: „Толкова много си се постарал, виждам!“
Как да поправим грешките? Започнете с извинение. Ако избухнете и кажете нещо грубо, кажете: „Съжалявам, бях уморен. Хайде да опитаме отново.“
Децата се учат от нашите примери, включително и от способността да признават грешки. И помнете: доверието се гради не върху съвършенство, а върху искреност.