Готови сте да направите всичко, за да осигурите на детето си щастливо детство: подреждате чантата му за училище, разрешавате конфликти с приятели и дори пишете домашните му, когато е уморено.
Но какво ще стане, ако такава грижа се превърне в лоша услуга?
Психолозите все по-често казват, че децата, които са свръхзакриляни, растат неуверени в себе си и безпомощни пред трудностите. Те не знаят как да вземат решения, страхуват се от грешки и очакват някой винаги да се притече на помощ.
Как да намерим границата между подкрепата и свръхзащитата?
Представете си ситуацията: дете забравя спортния си екип у дома. Можете да си вземете отпуск от работа и да я занесете, за да не се разстройва.
Но в този момент вие го лишавате от важен урок – отговорността. Следващия път той отново ще забрави униформата си, знаейки, че майка му или баща му ще му помогнат.
Вместо това опитайте да кажете: „Жалко е, че се случи. Нека помислим как да избегнем това в бъдеще.“
Може да пропусне тренировка, но ще научи, че действията му имат последствия. Това не е жестокост, а подготовка за зрелия живот, където сами ще трябва да платите за грешките си.
Друг пример: избирате приятелите, клубовете и дори професията на детето си, защото „знаете по-добре какво е добро за него“.
Но по този начин вие потискате неговата личност. Дайте му възможност да опита, да греши и да намери своя собствен път. Да, той може да избере по-малко престижен университет или хоби, което не харесвате.
Но само чрез собствения си опит той ще се научи да разбира себе си и своите желания. Вашата работа е да сте там, а не да водите за ръка.