Често разговори с повишен тон – съзнателно или несъзнателно – се случват пред децата. Какъв съвет можете да дадете, за да сведете до минимум отрицателното въздействие на кавгите върху детето си?
Ако възникне конфликт пред дете: 3 основни правила
- Не се опитвайте напълно да го предпазите от цялата негативност, която се случва в реалния живот.
Кулата от слонова кост не е най-доброто място за развитие на личността. Дете, след рафинирана изолация от най-малките прояви на конфликти, ще бъде дезорганизирано, като се сблъска с най-малките прояви на грубост и цинизъм извън семейството. И това се отнася не само за семейните ви кавги.
Да, можете да сменяте учителите и треньорите много пъти, ако не сте угодили на детето си по някакъв начин, но какво ще направите, когато то – вече възрастен – се сблъска с грубост на работа? Ще хукнете ли да спорите с неговите колеги и началници?
Способността да „поемате удар“ и активно да се противопоставяте на натиска на другите е най-важното умение, което може и трябва да се развие. Вашето дете станало ли е свидетел на спора? Няма значение, всичко може да се случи, няма нужда да драматизирате случилото се.
- Критикувайте не човека, а действията му
Поне се опитайте да се контролирате. Много е лесно да се посъветва, но не винаги е възможно, разбирам. Но трябва да опитате. Виж, ако в разгара на спора съвсем основателно упрекваш съпруга си, че вече втора седмица не може да върне паднала закачалка на място или харчи твърде много пари за подобрения за колата си – това е едно.
Но когато вие, потънали във водовъртеж от емоции, наречете съпруга си глупав и мързелив – това е съвсем различно! По-добре е да оставите детето да продължава да смята баща си за най-умния и сръчен човек на света, който по някаква причина е направил нещо, което не харесва майка му, отколкото да го причислявате към категорията на глупаците и некадърниците. Тогава ще бъде изключително трудно да се обърне това пълнене и последствията могат да бъдат много драматични.
- Не правете детето си част от конфликта.
Не е страшно, че е станало свидетел на кавгата. Свидетел, а не участник! Обикновено бащата е неоспорим авторитет и когато принудите едно дете да постави под въпрос този авторитет и освен това го направи открито, то гарантирано ще изпита огромен стрес и психологическа травма!
„Лиза, дъще, кажи на баща си, че и ти не искаш да отидеш на вилата при баба си“ – никога не го правете! Възможно е (но далеч не е факт!) детето да споделя вашата позиция, но когато го принуждавате открито да застане на страната на някой от участниците в кавгата, вие поставяте малкото човече пред труден и напълно ненужен избор.
То може да не разбира вашите мотиви и силата на емоциите ви, но едно нещо му е абсолютно ясно – по някаква причина сега трябва да влезе в конфронтация с любимия човек. Не, не трябва! Изяснявайте отношенията помежду си колкото искате, но не въвличайте детето във вашата коалиция.
Конфликтни ситуации, пряко свързани с отношенията с детето
Това са именно тези случаи, когато възгледите на родителите за възпитанието и изискванията към децата се различават значително. Например, изисквате ученикът първо да си напише домашното и едва след това му позволявате да грабне смартфона си, а „любезният“ татко не вижда нищо лошо детето първо да си почине след училище и да започне да учи по-късно.
Или бащата може да настоява синът му първо да прибере всички играчки и след това да отиде на вечеря, но тази последователност не е много важна за вас? Случва се!
Основното нещо е да не правите противоречиви искания директно пред децата. Ако наистина трябва, говорете за това поотделно и стигнете до общ знаменател. Противоречието в изискванията на възрастните към детето създава за него така наречената „шизофреногенна ситуация“.
Дори самата формулировка звучи доста страшно, а последствията могат да бъдат изключително сериозни. В този смисъл по-малкото зло би било да се съгласите с исканията на баща си, дори ако искрено ги смятате за неразумни, отколкото да настоявате на своето и да въвеждате противоречива система от нагласи във вашето възпитание.
Ако сте се карали пред детето си, тогава трябва ли да му обяснявате отделно какво се е случило и защо? Според мен не. Ако то има въпроси, тогава можете да поговорите защо вие и татко сте се развикали един на друг и сте се ругали.
Точно тук е моментът, в който е подходящо да проведете кратък разговор за това колко е важно да умеете да преговаряте, да признавате, когато грешите, да намирате компромиси и да цените близките си.
Ако детето не пита директно за това, не повдигайте първи темата. Самото то умее да си прави правилните изводи от случилото се. Привличайки конкретно вниманието към минала кавга, вие ще засилите нейното действително значение и ще допринесете за повторното преживяване на неприятния епизод. Най-добрият вариант би бил да възстановите добрите отношения в семейството възможно най-бързо и да запазите тяхната стабилност възможно най-дълго.