Сцена, позната на много родители: едно дете не иска да даде играчката си на друго дете, а възрастните започват да го убеждават или дори настояват.
Може да изглежда като въпрос на добри обноски, но психолозите предупреждават, че прекомерният натиск може да има обратен ефект. Детската алчност в ранна възраст не е признак на егоизъм, а естествен етап от развитието.
Детето тепърва се учи да разбира границите на своето аз и правото си на лични вещи. Когато възрастните принуждават децата да споделят, те могат да подкопаят чувството им за сигурност. Детето започва да възприема света като място, където желанията му не се вземат предвид.
До три или четиригодишна възраст децата все още не са в състояние напълно да разберат стойността на размяната. За тях играчката е продължение на личното им пространство. Постепенно, чрез наблюдение и положителни примери, детето се научава да споделя доброволно. Този процес изисква време и уважение към чувствата му.
Психолозите препоръчват предлагането на алтернативи, като например предлагане на игра заедно или размяна на време. Това помага за развиване на умения за ненасилствено взаимодействие.
Важно е да се помни, че всяко дете има „специални“ неща, от които не е готово да се откаже. Спазването на тези граници укрепва доверието между него и родителите му. Ако споделянето се превърне в задължително правило, детето може да започне агресивно да защитава вещите си. Това създава негативно отношение към съвместната игра.
По-добре е да се създават ситуации, в които споделянето носи радост. Тогава желанието за споделяне ще се появи естествено. Насърчаването на щедростта е процес, в който примерът на