Представете си: цяла седмица не критикувате, не крещите или не поставяте някого в ъгъла. Просто обяснете, подкрепете и предложете избор. Звучи ли като утопия? Родителите, които поеха риска да влязат в подобен експеримент, забелязаха нещо странно: децата започнаха да казват „извинявай“ по-често без напомняния и сами прибираха играчките. Защо?
Защото страхът от наказание блокира осъзнаването. Когато детето знае, че няма да бъде унижено за грешка, то се научава да я анализира.
Например, вместо „Пак разля млякото!“ кажи: „О, локва! Хайде да се почистим заедно.“ По този начин показвате, че проблемите са разрешими и не са катастрофални.
Ако тийнейджърът ви закъснява след вечерния час, попитайте го: „Какво те спря да се прибереш навреме?“ вместо „Ти изобщо мислиш ли с главата си?“
Често зад лошото поведение се крие нужда: умора, глад, жажда за внимание. Но това не означава да се позволява всичко. Границите са важни, но могат да бъдат поставени внимателно. „Не ти позволявам да удряш котката, защото я боли“ вместо „Спри или ще те ударя!“
Изненадващо, много „лоши поведения“ изчезват, когато детето се чувства уважавано, а не контролирано. Опитайте се да живеете по тези правила в продължение на една седмица и ще видите как страхът се заменя с доверие, а конфликтите се превръщат в диалози.