Тайм-аутът не работи: Психолозите са идентифицирали по-ефективна алтернатива за непокорни деца

pixabay

Когато детето избухне в истерия, родителите често прибягват до изпитания метод да го оставят намира. Но все повече експерти казват, че тази практика не води до желаните резултати.

Съвременната психология преосмисля подходите към дисциплината, предлагайки по-нежни и по-съзнателни методи. Един от тях е преживяването на емоциите заедно, а не изолирането им.

Проучване, проведено в Университета на Вашингтон, установи, че децата, които не са оставени сами, се успокояват по-бързо и са по-способни да разберат чувствата си.

Това намалява нивата на тревожност и засилва доверието между детето и възрастния.

Децата често възприемат игнорирането като наказание, а не като възможност за размисъл. В резултат на това те не се научават да управляват емоциите си, а по-скоро се страхуват от последствията.

Психолозите предлагат алтернатива: методът „време заедно“, при който възрастен остава наблизо и помага на детето да се справи с емоциите си. Това изисква търпение, но дава трайни резултати.

Вместо да се изолира, детето се моли да седне до другия човек, да диша, да назове чувствата си и да обсъди случилото се. Този подход изгражда емоционална интелигентност и намалява агресията.

Родителите, които използват времето, прекарано заедно, отбелязват, че децата им стават по-отворени и е по-малко вероятно да повтарят нежелано поведение. Това е така, защото те се чувстват подкрепени, а не отхвърлени.

Методът е особено ефективен между две и седемгодишна възраст, когато децата тепърва се учат да разпознават емоциите. През този период е важно да се насочват, а не да се потискат.

Експертите подчертават, че дисциплината не трябва да се свързва с изолация. Важно е да се поддържа контакт и да се покаже, че чувствата на детето са важни.

Прекъсванията не премахват границите, но ги правят по-ясни и по-безопасни. Това помага на децата да се чувстват уверени и да развият саморегулация.

Ако обичайният ви таймаут не работи, опитайте нов подход. Той изисква повече ангажираност, но е далеч по-възнаграждаващ.