„Не взимай детето толкова често на ръце, ще го научиш така и после няма да можеш да го отучиш …“ – това често се чува от „грижовни“ баби или всякакви съветници. Но носенето на детето на ръце през бебешкия период му дава много предимства и е един от съществените компоненти на неговото физическо и психическо благополучие и развитие.
Майка казва на дъщеря си: „Бебето се нахрани, сложи го в леглото и направи нещо друго. Нека лежи там, може и да заспи. Аз те отгледах така и нищо лошо не се случи, ето че си голяма и здрава. “ Майката послушно слага бебето си в кошарката. Оглежда стаята: всичко е внимателно съчетано цветово, леглото е красиво, одеялото е бродирано, най-хубавите дрехи са на нейното дете … Детето започва да плаче жално, после плаче настойчиво, след това сълзите му се превръщат в река, след което започва да стене от безнадеждност …
Защо детето трябва да бъде държано на ръце?
Майката тихо затваря вратата, въздъхва, тръгва да се занимава други домакински задачи. Детето, след като плаче няколко минути, се успокоява, сънят го препборва… Може би няма да си спомни, че е плакало, викало майка си и че тя не е дошла при него. Но опитът е натрупан. И далеч не е положителен.
Да се върнем при майката. Защо прави това? Повярвала на майка си, че по този начин може да научи детето да бъде независимо, след което с гордост да каже на приятелките си: „Виждате ли, моето само заспива и нямаме проблеми със съня.“ След като прочете „полезната“ литература, изслуша съветите на приятели, майки, баби, други майки в сайтовете, тя иска най-доброто за детето си. Тя иска то да израсне независимо и търпеливо.
Но нуждите на детето в ранна детска възраст са напълно различни. Отдавна е доказано, че за бебетата е жизненоважно да чуят биенето на сърцето на майката, когато го взима на ръце и го прегръща, да усеща ласките, нежността, топлината на ръцете на майка си, докосването, миризмата ѝ … Бебетата, лишени от всичко това, изостават сериозно в развитието си от своите връстници, чиито родители напълно задоволяват нуждата „искам да ме вземеш“.
Ще опиша този процес от различен ъгъл. Представете си, че детето има енергия, която се натрупва и предизвиква напрежение. Можете дори да забележите това визуално: тялото на бебето е сгърчено, напрегнато, сгъва краката си, притиска ръцете си към тялото или рязко сгъва краката си. Енергията на напрежението ще си отиде само ако майката, взела детето на ръце, го „залее“ със своята обич и нежност. Тогава тялото на детето става по-спокойно и детето е по-отпуснато. При майките лактацията се поддържа по-добре от носенето на детето на ръце и практически няма следродилна депресия.
Така нареченият „период на носене“, който продължава от раждането до около осем месеца (до момента, когато бебето започне да пълзи, ходи), не е само период на познание на света и най-важната нужда от внимание за хармонично развитие. И онези родители, които смятат, че носенето на ръцете им е в тежест и че детето ще свикне с него, грешат.
Детето в ръцете на майка си придобива опит, който го подготвя за по-нататъшно развитие, позволява му да разчита на собствените си сили.
Тези събития, които детето наблюдава от ръцете на майка си, независимо дали са плашещи, интензивни, предизвикват интерес, са в основата на бъдещото самочувствие. Носенето на детето на ръце е най-важното условие за развитието на чувство за самостоятелност. Не носенето на ръце прави детето пристрастено. Струва им се, че те се грижат за детето, а всъщност те възпрепятстват естествения му интерес към света и развитието.
Детето може да стане независимо от майката само след преминаване на етапа на абсолютна зависимост от нея.
И ако майката му предостави такава възможност, това осигурява преход към други етапи на развитие. Детето расте доволно, хармонично, радостно. Не търси в бъдеще да получи тази топлина, грижа, любов. То не се пристрастява в бъдещите си отношения или когато се опитва да създаде собствено семейство. Не е необходимо да доказва своята правота, да печели любов, да се доказва със своите успехи и постижения, че заслужава нещо в живота и като цяло е достоен. Онази майчинска любов, която той получава не само с млякото си, но и в прегръдките на майка си, ще премине през целия му живот, а то ще израсне като щастлив човек, който също ще може да обича.