За децата е толкова трудно да живеят в съвременния свят, колкото и за възрастните: те имат не по-малко за учене, редица отговорности и изкушения, а понякога това им идва в почвече. И ако родителите не проявят специална любов и грижа за тях, тогава може да възникне напрежение и истински стрес. Как можете да помогнете на детето си да се справи с този стрес?
- Плачът и състоянието на гняв ще помогнат за облекчаване на напрежението и освобождаване на излишната отрицателна енергия. Необходимо е само да се следи тези около вас да не пострадат от бурните емоции.
- Разсейте детето с прегръдките на мама. Те трябва да са здрави, топли и меки. Детето трябва да се чувства удобно, меко и сигурно, като увито в голямо одеяло. То бързо ще почувства спокойствие и мир.
- Регулирайте дишането. Дишайте дълбоко, плавно и редовно и се опитайте да изравните вдишванията навътре и навън. В стресови ситуации дишането обикновено се нарушава, става неравномерно и плитко. Следователно дълбокото и равномерно дишане ще помогне на майката да се успокои, а детето ще се настрои към нея и също ще стане по-спокойно.
- За да помогнете на дишането, можете да полюлеете детето малко, тихо тананикайте любими песнички без думи. Това трябва да се случи с бавно темпо, плавно и да служи като „фон“. Те не трябва да привличат вниманието или да разсейват.
- Щом дишането на детето се успокои, то ще спре да плаче. Тогава можете да го попитате какво се е случило и защо е било толкова разстроено.
- Можете сами да му кажете какво се е случило с него, например, че то се е затичало към люлката, подхлъзнало се е на тревата, паднало и си е ударило ръка или крак. Когато историята приключи, най-вероятно дишането му ще се ускори и то може отново да поплаче. Щом то е способно да изслуша вашата история, без да учестява дишането, това означава, че стресът се намалява.
- Само детето може да разкаже какво му се е случило, да повтаря историята, докато не започне да говори спокойно.
- Когато бебето е напълно примирено със случилото се и абсолютно се е успокоило, можете да споделите всички грешки. Но в никакъв случай не трябва да правите това, докато то плаче или крещи – няма да може да ви разбере. И когато детето вече е напълно спокойно, можете да зададете въпроси: например „Защо мислиш, че това се е случило?“, и тогава то само ще разкаже за грешките си и как да ги поправи.